Когато централните банкери говорят за инфлация, те рядко имат предвид числото от последния месечен доклад. Много по-важно за тях е какво очакват домакинствата и бизнесът да се случи с цените през следващите една, три и пет години.
Причината е проста: очакванията се самоизпълняват. Ако работниците очакват 10% инфлация, те искат 10% увеличение на заплатите. Ако фирмите очакват по-скъпи суровини, те вдигат цените предварително. Така очакването се превръща в реалност, независимо от действителното състояние на икономиката.
Затова т.нар. „закотвяне" на очакванията е най-ценният актив на една централна банка. Загуби ли се то — както се случи в Турция или Аржентина — връщането му струва години на болезнено висока лихва и стагнация.
За България, на прага на еврозоната, този урок е особено актуален: доверието в новата валута ще се гради не от статистиката, а от това какво хората вярват, че статистиката ще покаже утре.